Село Боснек – Белият дроб на Перник

Изумително е как само на ръка разстояние от индустриалната градска суматоха ви очаква сякаш друго пространствено измерение - село Боснек. Още на входа му ще разберете, че фразата „Белият дроб на Перник“ не е просто нарицателно за населено място. Село Боснек има пълното право да се гордее с прозвището си, защото е дарено с едни от най-удивителните природни благини, които са останали непокътнати от близостта на големия град.

Вляво на пътя, влизайки в село Боснек ви чака и още една „забележителност“ - чудодеенмноговековен дъб, който местните хора смятат за извор на мъдрост и дълголетие. Навлизайки в селото вниманието ви ще бъде привлечено в различни посоки – вдясно към бреговете на Струма, в ляво към отклоненията за Жива вода и напред към най-дългата пещера в България. Ще усетите как дробовете ви се изпълват с чистия въздух на красивата Витоша планина, а в хълмистата околност ще забележите карстовите отвори, с които Боснешкия регион привлича туристически групи, изследователи и ученици.

Абстрахирайте се от мнението си за Перник. Когато посетите село Боснек ще разберете, че дори Перник да е обект на негативни коментари, то има нещо, за което всички могат да му завиждат – неговият „бял дроб“ - село Боснек.  

Разположение

Село Боснек се намира на 940 м. надморска височина в Боснешкия карстов регион в югозападната част на Витоша планина в Западна България. Отстои на около 15 км от общинския център Перник и на около 40 км от столицата София. В покрайнините на село Боснек тече река Струма, чийто брегове през лятото се превръщат в атрактивна дестинация за пикник.

Районът на село Боснек е известен с множеството си пещери (над 30), сред които първенец е най-дългата пещера в България – Духлата. Най-големият карстов извор в района е в местността Врелото под връх  под връх Богово коло, а  на 5 км от селото се намира основният водоизточник на Перник – язовир Студена.

История

Откритите в околността тракийски могила, гробница и селище, монети и съдове предполагат, че село Боснек е било заселено още в античността (първо от траките, после от римляните). Първите писмени сведения обаче за него се появяват едва през 1417 г. и дават индикации, че възникването на Боснек като село от времето на Втората българска държава (XIII – XIV в.). Според легендата, двама братя тръгнали боси през зимата от Македония и се заселили в района.

Въпреки че районът на Боснек се прочува през XVII в. покрай пътеписите на османския пътешественик Евлия Челеби, селото става обект на засилен интерес едва през 60-те години на XX в., когато спелеолозите започват да проучват пещерите в областта. Днес, заедно със съседното село Чуйпетлово, Боснек се радва на голям наплив от посетители през уикендите – не само заради близостта си до София, но и заради богатството от природни забележителности в района.

Забележителности
 
Боснешкият карстов район, и в частност село Боснек, се свързва с няколко легенди, които и днес будят интереса на изследователите. Освен историята около възникването на селото, плод на легенда е и откриването на извора „Жива вода“, който се намира на няколко километра от селото. До там ще ви отведе улица със същото име - „Жива вода“. Но бъдете подготвени за тежък преход, защото в един момент пътят става труден дори за високопроходим автомобил и ще трябва да продължите пеша. Природата и гледката обаче си заслужават усилията.

По думите на турския пътешественик Евлия Челеби, един от първите откриватели на извора, водите на „Жива вода“ течали от стръмна и висока скала с пулсираща струя, тласкана от невидима подземна сила. Но единствено праведните можели да отпият от водата. За грешниците изворът пресъхвал. Днес, вместо скала, на мястото ви очаква каменна глава на дракон, от чиято паст блика Живата вода. Кога и как се е появила скулптурата, не е ясно, но със сигурност тя придава още по-силна мистика на мястото.

На около 100 метра от чешмата се намират Сухата пещера и пещера „Живата вода“, които са свързани помежду си чрез подземни галерии. Вярва се, че в пещера „Живата вода“ мнозина са намерили изцеление за болките си, тъй като тук Богородица е миела своята рожба.

По пътя за село Чуйпетлово, на брега на река Струма се намира и друга известна природна забележителност, заради която село Боснек се радва на много посетители – най-дългата пещера в България, Духлата. Известна още като Боснешката пещера, Духлата е разположена на 7 нива, дълбока е 53 м., а общата дължина на галериите й е около 18 км. Името й произлиза от специфичния звук, който вятърът издава, влизайки през входа на пещерата.

Според проучванията Духлата се образувала от взаимодействието на 7 подземни притока на река Струма с карстовите скали. Водата е издълбала сложна плетеница от галерии и тунели, в които са се оформили водопади и подземни езера. Пак чрез воден път пещерата се свързва с близките две пещери „Пепелянка“ и „Академик“. Реката на Академишките части, Голямата река и Реката на Дъжда са сред основните водни артерии в „Духлата“, образуващи галериите „Тронни зали”, „Губилището”, „Долния път”, „Кончето”, „Малката Духла”, „Синтровото мазе”, „Приказките”, „Арагонитите”, „Камбанарията”, „Сухият край“ и др. Тук живеят 22 вида пещерни животни, сред които 6 вида прилепи.  

Въпреки че през 1962 г. пещера „Духлата“ е обявена за природна забележителност, изследването й все още продължава. Заради сложното й устройство и необезопасеност, свободни посещения в нея не се допускат. Не веднъж любители – пещерняци са попадали в капан в тъмните й тунели, а други са пропадали в неизследвани галерии. Това е причина днес входовете на „Духлата“ да са заключени с метални решетки, а ключовете да се пазят в Кметството, за да се контролира достъпът до природния феномен.

Само по себе си, Боснек е малко, но жизнено китно селце. Има читалище, цели две църкви (паметникът на културата „Св.Козма и Дамян“ и действащата „Св.Теодор Стратилат“), привлекателна сграда на Кметството, детски площадки с пъстроцветни катерушки, два хранителни магазина и две заведения за хранене. Ежегодно се организира местен събор, с конни нядбягвания се почита Тодоровден (плаващ празник през март), а благодарение на местния клуб по конен спорт можете да се насладите на красотата на Витоша планина на гърба на кон.