Новите пещери на Боснек

Следващия път отидохме заедно с Меги, Крис и Павката и първата задача беше да направим привходния тесняк по-широк за да мога и аз да влеза. Направихме го за 5 минути и успях да мина. Отвътре духаше много силно.

Надясно и наляво имаше продължения от по 3-4 метра но задънваха. Ако имаше нещо то беше надолу. След кратко оглеждане почнахме да копаем на единственото възможно място. Трябва да призная че бях много песимистично настроен. Това което беше видял Киро въобще не беше така. Надолу имаше пукнатина запълнена с чакъл и камъни и въздуха в нея беше едва 5-10 сантиметра. Дотук добре но ако е хоризонтална. В нашия случай беше под наклон 45 градуса. С главата надолу беше невъзможно поради мястото.

Първо започна Павката. Пълнеше кофата с камъни, аз я поемах а Крис я изтегляше от повърхността навън. И колкото копаехме толкова по-безнадежно ми се струваше. Беше много тясно, запълнено с камъни и стръмно наклонено. След 40 минути Павката излезе и се намъкнах аз. Оттук съвсем ми се стори безнадежно – 5 м. стръмно надолу се виждаше едвам една малка дупка 10х10 см от където духаше вятър – а дотам всичко запълнено с камъни. Беше ми доста тясно и започнах от самото начало. Кофа след кофа, пълнех камък след камък без да виждам какво хващам (така веднъж хванах една змия но тук за щастие беше доста влажно и ветровито ;))) )... За около час успях да влеза около половин метър надолу и някак си продължих да копая въпреки че разума не виждаше път напред. Камъните се редяха един след друг а аз си намествах тялото все по-надолу. Така минаха около още 2 часа в които успях да влеза още около 2 метра надолу. Галерията вървеше надолу и след 2 метра ставаше сякаш хоризонтална, но беше тясна – поне се виждаше ако не друго. Леко скапан излязох навън и Крис ме смени.

Тогава се появиха Марио и Сегмента, които бяха казали че ще доидат. Със свежи сили започнаха да копаят и помагат... а аз като на шега казах на Марио – “Аре да се разходим малко да поогледаме...”

Тръгнахме по склона и леко се разделихме. И след 5 минути гледам един калцит се показва от земята и близо до основата една дупчица в калцита 3х3 см. Сетих се веднага как ме бъзикат обикновено – ходиме си и като някой види много малка дупчица веднага вика – Насо пещера! Тука Духа! – и се счупваме от смях. И така весело настроен проверявам дали духа – не духа.

 Пъхам леко лостчето вътре – влиза около 20 см. Викам на Марио да дойде. Идва Марио и почваме да се чудиме какво има в тая малка дупчица. Бам-бам – дупчицата става по-голяма – леко поглеждаме – хм не се вижда – черно е. Вече е 10х10 см. И наистина вътре е тъмно. Решихме да се опитаме да махнеме част от калцита – около 1х1 метра, която стоеше като залепена върху основата. Леко с лостчето оттук оттам и след половин час трескаво копаене отлепихме калцираната скала която стоеше като похлупак и я преместихме леко настрани. Хора! Там имаше пещера! Навътре се виждаше галерия която слизаше отвесно надолу и завиваше наляво и беше достатъчно широко за да минем. Започнахме трескаво да разбиваме скалата на самия вход защото там беше най-тясно и след 10 минути Марио влезе. Загуби се някъде напред но съвсем скоро се появи и каза че това е пешера, която продължава още около 7-8 метра след което има теснина през която няма как да се мине. Но каза че има много хубави образувания и че и аз трябва да ида за да кажа и аз дали иам нещо. Тогава се появи и Сегмента, Павката и Крис и Сегмента влезе и той. Казаха че напред се виждало че продължава и като хвърляли камък падало около 5 метра. Разширихме още и аз успях да влеза. Веднага започваха образувания а преди края вече бяха много красиви. Веднага след началото се слизаше около 4 метра и се попада в една пукнатина която отвсякъде е калцирана. Напред се виждаше проход широк около 10 см и висок около 80 см. около 2 метра дълъг – доста невъзможно изглеждащ. След това се виждаше уширение и наистина метнатия камък падаше някъде надолу и сякаш беше широко. Това беше. Излязохме навън и поставихме отново камъка върху входа. Много интересна пещера – главно заради това че беше на много интересно място. Но тесняка напред беше много обезкуражаващ.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

Отидохме да ядем, защото бяхме доста уморени. Беше станало студено и Меги зъзнеше в колата. Решихме да тръгваме а Марио, Сегмента, Павката и Крис решиха да останат да продължат още малко да покопаят.

Ние тръгнахме и след 30 минути – почти в София – ми звъни телефона – Марио. Каза че Сегмента е успял да влезе напред над 30 метра и вече не го чували. Яко се изкефих и се настанихме в нас в очакване на още новини. След около час и половина се чухме с Марио – били влезли в много красива пещера около 60 метра дълга, която продължавала, но тесняка накрая трябвало да се разбие. Но било чисто бяло и много красиво...